Списание за психология на изкуството
En
Начало
Несъзнателността на избора или влиянието на безгласния образ
Какво са емоциите?
ИДЕЕН ПРОЕКТ: ВТОРИ ФОРУМ МАЛКИ ГРАФИЧНИ ФОРМИ – СОФИЯ 2013 - ст. преподавател Валери Василев
THE IDEAS OF HANS PRINZHORN IN "ARTISTRY OF HE MENTALLY ILL"
Visual Facts Interpretation in Art Therapy Practice
Въвеждане на обучението по рисуване и неговото развитие до началото на XX век. - ст. преподавател Валери Василев
Размисли върху симетрията и повторението в художествения процес в арт-студиото - ст.преподавател Валери Василев
Рефлексията и нейната операционализация в изкуството
Институцията на неоавангарда, краят на изкуството и новите постпсихологически реторики
Психологически подходи в изкуствознанието
Редакционна колегия
Контакти

Психологически подходи в изкуствознанието

Петер Цанев

стр. 1 от 13  
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13

Независимо от големия брой текстове, които съдържат психологическа интерпретация на изкуството, към днешна дата съществуват много малко проучвания, които имат за цел да систематизират и проследят цялостната история на този вид изследвания.

В областта на изкуствознанието няма изследване, което да си поставя за цел цялостен исторически преглед и систематизация на литературата, свързана със съществуващите психологически подходи в полето на историята и теорията на изкуството. Отделни текстове като студията на Ернст Гомбрих от 1983 година с название “Историята на изкуството и психологията във Виена преди петдесет години” (Gombrich, 1983)[1] са по-скоро инцидентни и осветляват отделни моменти от многообразната и сложна взаимовръзка на изкуствознанието с психологическата наука.

В подобен контекст може да бъде спомената книгата на изкуствоведа Брадли Колинс “Леонардо, психоанализата и историята на изкуството: едно критическо изследване на психобиографичните подходи към Леонардо да Винчи”, посветена на психоаналитичните интерпретации на изкуството и тяхната валидност по отношение на историята на изкуството като научна дисциплина, която съдържа богат историографски анализ на литературата, свързана с прочутата студия на Фройд за Леонардо от 1910 година (Collins, 1997).[2]  

Най-често в сферата на изкуствознанието различните психологически подходи към изкуството се разглеждат във връзка с историческото развитие на определен теоретичен въпрос[3] или като част от изследването на специфичен културно-исторически контекст. Показателни примери в тази посока са книгата на Катрин Суслоф “Истинският художник. Историографията на една идея” (Soussloff, 1997)[4], която анализира мита за художника в западната култура и книгата на Луис Роуз “Оцеляването на образите. Историците на изкуството, психоаналитиците и древните” (Rose, 2001)[5], посветена на трансформиращия потенциал, който се съдържа във взаимодействията между историята на изкуството и психологическите изследвания през първата половина на 20 век.

В подобен план, а именно като оригинален изкуствоведски опит за избягване на конвенционалната културна история, може да бъде разглеждана и книгата на британския професор по история на изкуството Джон Ониънс “Невроистория на изкуството. От Аристотел и Плиний до Баксандал и Зеки” (Onians, 2007)[6], която предлага алтернативна история на историята на изкуството, базирана върху идеята за радикално психологическо завръщане - посредством възможностите на съвременната невронаука - към човешката природа като модел за изследване на изкуството.

Показателно е, че исторически позиции като тези на Гомбрих или Ониънс относно формирането и развитието на взаимовръзката между психологията и изкуствознанието, макар и силно предопределени от тяхната обвързаност към  конкретна психологическа традиция или научна психологическа школа, в крайна сметка са винаги с фокус върху възможностите, които психологическата наука дава за разширяване на знанията в рамките на изкуствознанието като наука за изкуството. 

В същото време съществуващите исторически прегледи на психологическите подходи към изкуството в сферата на психологическата естетика и психологията на изкуството, които са значително по всеобхватни по отношение на психологията като наука почти винаги остават изцяло извън контекста на изкуствознанието и начина, по който то конструира своя предмет на изследване като дисциплина.

Историческите въведения, които се съдържат в изследванията и книгите по психология на изкуството и психологическа естетика (Muller-Freienfels, 1923; Виготский, 1925/65; Ogden, 1938; Burt, 1945; Morgan, 1950; Munro, 1963; Frances, 1968; Hogg, 1969; Kreitler and Kreitler, 1972; Pickford, 1972; Berlyne, 1980; Rump, 1981; Winner, 1982; Allesch, 1987, 2006; Funch, 1997; Martindale, 2007)[7] традиционно изключват разглеждане на идеи и изследователски методи от областта на изкуствознанието.  


[1] Статията представлява вариант на английски език на доклад с название “Изкуствознанието и психологията преди петдесет години” (Kunstwissenschaft und Psychologie vor fünfzig Jahren), изнесен от професор Ернст Гомбрих на ХХV Международен конгрес по история на изкуството във Виена през септември 1983 година в тематична секция, посветена на “Виена и развитието на методологията в изкуствознанието”. Гомбрих проследява отделни психологически теми и концепции, които могат да бъдат открити в творчеството на някои от представителите на Виенската школа в изкуствознанието като Юлиус фон Шлосер, Хайнрих Гомперц, Ханс Зедлмайр и Ернст Крис (Gombrich, E. Art History and Psychology in Vienna Fifty Years Ago, Art Journal, Summer, 1984).

[2] Collins, B. Leonardo, Psychoanalysis and Art History: a Critical Study of Psychobiographical Approaches to Leonardo da Vinci, Evanston: Northwestern University Press, 1997.

[3] Пример за това представлява изключително задълбочената студия «Върху границите на емпатията» на американската изследователка Джулиет Кос (професор по история на изкуството в Скрипс Колидж, Калифорния), посветена на ролята на понятието “вчувстване” (Einfuhlung), разработено в препокриващото се поле на философската естетика, перцептивната психология и изкуствознанието от края на 19 и началото на 20 век в Германия. (Koss, J. On the limits of Empathy. Art Bulletin, March, 2006).

[4] Книгата на американската изследователка Катрин Суслоф – професор по история на изкуството и визуална култура – разглежда начина, по който през различните епохи представата за художника се конструира чрез жанра на художествената биография, от Флоренция по времето на Ренесанса и Германия през 19 век, където възниква историята на изкуството като академична дисциплина, до наши дни. В предпоследната част на книгата, която носи названието “Художникът в мита: ранната психоанализа и историята на изкуството” Суслоф дискутира специфичния дискурс към фигурата на художника, който възниква във Виена през 1930-те години като резултат от взаимодействието между историята на изкуството и психоанализата. Soussloff, C. The Absolute Artist. The Historiography of a Concept. 1997.

[5] В своята книга Луис Роуз коментира психологическите подходи към изкуството на известни историци на изкуството от първата половина на 20 век като Аби Варбург, Емануел Льови, Ернст Крис и Фритц Заксл. (Rose, L. The Survival of Images. Art Historians, Psychoanalysts, and the Ancients. 2001).       

[6] Книгата на Джон Ониънс проследява в исторически план основанията на една съвременна невронаучна история на изкуството като интерпретира идеите на двадесет и пет философи, художници, историци на изкуството и учени от древността до днес (Onians, J. Neuroarthistory. From Aristotle and Pliny to Baxandall and Zeki. New Haven and London: Yale University Press, 2007).

[7] Muller-Freienfels, R. Psychologie der Kunst, Leipzig: Teubner, 1923; Виготский, Л. Психология искусства. Москва, 1925\1965; Burt, C. The Psychology of Art. In. Ed. by Cyril Burt, How the Mind Works, London: George Allen & Unwin, 1945; Morgan, D. Psychology and Art Today: A Summary and Critique. Journal of Aesthetic and Art Criticism, 9, 1950; Munro, T. The Psychology of Art: Past, Present, Future. Journal of Aesthetic and Art Criticism, 21, 1963; Frances, R. Psychologie de L’esthetique. Paris: Presses Universitaires de France, 1968; Hogg, J. Some Psychological Theories and the Visual Arts. In: Psychology and the Visual Arts, Ed. by James Hogg, Harmondsworth: Penguin Books, 1969; Kreitler, H., Kreitler, S. Psychology of the Arts. Dunham: Duke University Press, 1972; Pickford, R. Psychology and Visual Aesthetic. London: Hutchinson Educational, 1972; Berlyne, D. Psychological Aesthetics. In: Handbook of Cross-cultural Psychology. Ed. By C. Triandis & W. Lonner, Boston: Allyn and Bacon, 1980; Rump, G. Kunstpsychologie, Kunst und Psychoanalyse, Kunstwissenschaft. Hildesheim: Georg Olms Verlag, 1981; Winner, E. Invented Worlds: the Psychology of the Arts, Cambridge: Harvard University Press, 1982; Allesch, C. Geschichte der psychologischen Aesthetic. Gottingen: Hogrefe, 1987; Allesch, C. Einführung in die psychologische Ästhetik. Wien: Facultas, 2006; Funch, B. The Psychology of Art Appreciation. Copenhagen: Museum Tusculanum Press, 1997; Martindale, C. Recent Trends in the Psychological Study of Aesthetics, Creativity, and the Arts, In: Empirical Studies of the Arts, Vol. 25, N. 2, 2007.

стр. 1 от 13  
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13