Списание за психология на изкуството
En
Начало
Несъзнателността на избора или влиянието на безгласния образ
Какво са емоциите?
ИДЕЕН ПРОЕКТ: ВТОРИ ФОРУМ МАЛКИ ГРАФИЧНИ ФОРМИ – СОФИЯ 2013 - ст. преподавател Валери Василев
THE IDEAS OF HANS PRINZHORN IN "ARTISTRY OF HE MENTALLY ILL"
Visual Facts Interpretation in Art Therapy Practice
Въвеждане на обучението по рисуване и неговото развитие до началото на XX век. - ст. преподавател Валери Василев
Размисли върху симетрията и повторението в художествения процес в арт-студиото - ст.преподавател Валери Василев
Рефлексията и нейната операционализация в изкуството
Институцията на неоавангарда, краят на изкуството и новите постпсихологически реторики
Психологически подходи в изкуствознанието
Редакционна колегия
Контакти

Психологически подходи в изкуствознанието

Петър Цанев

стр. 10 от 13  
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13

Според историците на науката областта на съвременната психология е напреднала по пътя на фрагментацията и дезинтеграцията с множество независими психологии, които са неспособни да общуват помежду си. В началото на 21 век психологията е по-фрагментирана, отколкото когато и да било в своята история като всяка фракция се придържа към своята теоретична и методологическа ориентация, подхождайки към изследването на човешката природа с различни техники и налагайки своя специализирана терминология. 

В своята книга «Съвременни системи в психологията» американският психолог и историк на науката Ноел Смит разглежда шестнадесет психологически системи в съвременната научна психология (Smit, 2001).[1] Според него психоанализата и интербихевиоралната психология са най-ранните, а социалният конструктивизъм, прекият реализъм и еволюционната психология най-новите, като той определя когнитивната психология като най-влиятелната за момента система. 

Смит разпределя актуалните в съвременната научна психология системи в четири основни групи според заложените в тях четири основни  хипотези за причинност в психологията: организъм, среда, социална група, взаимнозависими отношения. Така психологическите системи се делят на четири основни групи: органоцентрични, инвайроцентрични, социоцентрични и нецентрични. Органоцентричните психологически системи приемат за основна  причина или условие в психологията така наречения “среден елемент” – разум, мозък, обработка на информацията или някакъв друг конструкт. При инвайроцентричните психологически системи поведението се явява функция на средата, която е основно условие на психологията, която изследва събитията, породени от средата, а не конструктите. Социоцентричните психологически системи приемат за основна причина в психологията познанието на социалната група. Нецентричните психологически системи приемат, че причинноста не е линейна, а е резултат от взаимозависими събития.

Може да бъде направен опит това групиране да стане още по-разширено, ако разгледаме базовите теоретични постулати на описаните по-горе четири основни групи. Органоцентричните психологически системи приемат като метапостулат идеята, че психологията се базира на биологията, а инвайроцентричните психологически системи - идеята, че поведението е сводимо към биологията и в крайна сметка към химията и физиката. От своя страна социоцентричните психологически системи приемат за метапостулат идеята, че социалният дискурс е единствената форма на знания като тези знания не излизат извън рамките на социалната група, за която е характерен даденият вид дискурс. Метапостулат за нецентричните психологически системи е идеята, че психологическите системи не са сводими към други области на научното познание.

Така в крайна сметка можем да определим органоцентричните  и инвайроцентричните психологически системи като позиционирани в близост до биологията и естествените науки, а социоцентричните и нецентричните психологически системи – съответно до социологията и хуманитарните дисциплини.

Изказаното твърдение е доста крайно, но то показва, че ако съвременната психология е силно фрагментирана, то донякъде причина за това е стесняването на нейното поле. Човешкото поведение като биологичен организъм се изучава от биологията, а човешкото поведение като социално явление се изучава от социологията. Какво е бъдещето на психологията между тези две мощни научни дисциплини подсказва съвременното развитие на психобиологията и на социалната психология, при които трудно в момента може да се открие обединяваща гледна точка или интегрален модел, който да е свързан например с една обща психология на изкуството.

Доколкото всяка дисциплина има свой предмет на изучаване, е логично да бъде поставен въпросът какво изучава психологията на изкуството. Един от възможните отговори е, че психологията на изкуството изучава психологическите процеси, свързани с изкуството, като например възприемането на изкуството. Същевременно  подобен отговор поражда въпроса каква е разликата например между психологията на изкуството и психологията на възприятието. Много книги по психология на изкуството се занимават с общите феномени на вниманието, усещанията, зрителното възприятие, паметта и мисленето като ги отнасят към различни страни на изкуството. Така психологията на изкуството намира своето предназначение като психология на художественото възприятие, независимо от това колко общо и неопределенно изглежда всяко психологическо дефиниране на понятието «художествено» от гледна точка на изкуствознанието като наука.[2] Още повече когато под категорията художествено възприятие се разглеждат различни перцептивни, емоционални, познавателни, оценъчни, духовни и други взаимодействия между човека и творбите на изкуството.

Вдействителност не съществува психологическа система или теория, която е специално създадена, за да бъде използвана в областта на изкуството. Най-често психологическите системи и теории прилагат различни свои теоретични постулати и хипотези като обяснение към отделни аспекти на изкуството.

Така например датският психолог Бьорн Функ в своята книга “Психология на художественото възприятие”, публикувана през 1997 година, предлага обзор на пет психологически подхода към художественото възприятие (Funch, 1997).[3] Според Функ, могат да бъдат разграничени пет основни психологически направления в изучаването на художественото възприятие: психофизически подход; психоаналитичен подход; подход, който е базиран върху гещалт психологията; когнитивен подход; екзистенциално-феноменологична психология на изкуството.

В исторически план развитието на психологията на искуството се определя от съществуващото разграничаване и противопоставяне между отделните психологически школи и направления. Така например през 1925 година в своето изследване «Психология на изкуството» Лев Виготски подлага на критика три психологически школи: психофизиката, асоциативната психология и психоанализата.[4] В своето предисловие към «Психология на изкуството» Виготски завява, че целта на неговото изследване не е цялостна система, а програма. Предложеният от Виготски социо-културен модел за психологическо изучаване на изкуството  е предвесник на някои тенденции в развитието на когнитивните и социалнопсихологическите подходи към изкуството през втората половина на 20 век, но не оказва влияние върху развитието на психологията на изкуството.[5]

Развитието на психологията през първата половина на 20 век е доминирано от психоанализата и бихевиоризма, което от своя страна през 1950-те и 1960-те години поражда като реакция развитието на нови психологически системи, а именно школите на хуманистичната психология и когнитивната психология.  Това обстоятелство може да обясни защо когато през 1972 година израелските психолози Ханс Крайтлер и Суламит Крайтлер в своята книга «Психология на изкуствата» правят обзор на основните психологически подходи към изкуството, смятат, че бъдещото развитие на психологията на изкуството е свързано с разширяването на когнитивната ориентация (Kreitler & Kreithler, 1972).[6] Подобен възглед можем да открием в книгата «Измислени светове. Психология на изкуствата» на американската психоложка Елен Уинър, публикувана през 1982 година (Winner, 1982),[7] както и в книгата на Хауърд Гарднър «Изкуство, Ум и Мозък. Когнитивен подход към креативността», издадена също през 1982 година (Gardner, 1982).[8]

В книгата на Уинър са разгледани някои от най-значимите психологически подходи към изкуството, развити на базата на психоанализата, психобиологията, гещалтпсихологията и когнитивната психология, съответно свързани с имената на Ернст Крис, Даниел Берлайн, Рудолф Арнхайм и Ернст Гомбрих.

Интересно е, че автори като Майкъл Парсънс (Parsons, 1987)[9] и Дейвид Пъркинс (Perkins, 1994)[10], които през следващото десетилетие предлагат оригинални идеи, свързани с психологията на изкуството в когнитивното направление, не проявяват никакъв интерес към постиженията на другите психологически школи. Същият извод се отнася и до Робърт Солсо, който през 2003 година публикува книгата “Психологията на изкуството и еволюцията на съзнателния мозък”, в която се опитва да приложи постиженията на когнитивната невронаука към психологията на изкуството (Solso, 2003).[11]

Известно е, че представителите на психоналитичния подход към изкуството традиционно изключват всякакво възможно взаимодействие с останалите психологически подходи. Ето защо е любопитна тенденцията при някои психолози от други школи, като Павел Махотка, да използват класическата психоанализа на изкуството в съчетание с психометрични модели, близки до експерименталната психология.[12]  

Има достатъчно основания да се каже, че в началото на 21 век психологията на изкуството е не по-малко фрагментирана от самата научна психология. Всеки психологически подход към изкуството се придържа към своя теоретична и методологическа ориентация, прилага различни техники и своя специализирана терминология, която изключва възможността за активен диалог с останалите психологически подходи към изкуството. 

В това отношение интересно изключение представлява книгата на датския психолог Бьорн Функ «Психология на художественото възприятие», публикувана в самия край на 20 век, която представлява най-пълния исторически обзор на психологията на изкуството, който е правен до този момент.[13]

Книгата на Функ дава коректна представа за основните теоретични подходи и твърдения в областта на психологията на изкуството от позициите на екзистенциално-феноменологичната психологическа школа, към която самият Функ принадлежи.

В своето изследване Функ достига до извода, че разгледаните от него пет основни психологически подхода не само имат различен предмет на психологическо изследване, което е концентрирано върху различни аспекти на възприемането на изкуството, но също така представляват и различен вид художествено възприятие. Например според психофизическия подход възприемането на изкуството е базирано върху специална личностна диспозиция, наречена естетическо удоволствие, която помага на индивида да прави диференциация между красиво и грозно и която според този подход, се явява основна психологическа характеристика на изкуството. Според когнитивния подход възприемането на художествени произведения е базирано върху общите когнитивни способности, като удоволствието при възприемането на изкуството не е свързано с естетическото удоволствие, а се поражда от самата познавателна активност и разбиране на изкуството. Психологическият подход, базиран върху гещалт психологията и теориите за експресията, разглежда емоционалното възприятие като специфичен вид естетическа диспозиция. Психоаналитичният подход се концентрира върху психобиографията на художника и динамичната същност и роля на несъзнаваното в творческия процес. Основна психологическа характеристика на изкуството за този подход е така наречената от Функ «естетическа фасцинация», която показва обвързаността на определени характеристики на худжествената творба към психичната структура на личността. Екзистенциално-феноменологичният подход към възприемането на изкуството  приема за основна психологическа характеристика на изкуството естетическото преживяване, което се явява форма на екзистенциална актуализация, свързана с нов и различен тип състояние на личността.

Едно от най-ценните достойнства в изследването на Функ е, че разкрива оригиналните приноси и потенциал на всеки един от разгледаните психологически подходи към изкуството.

Същевременно Функ предлага твърде стеснен вид на най-влиятелния подход в историческото развитие на психологията на изкуството през 20 век, а именно психоаналитичния. В книгата на Функ в рамките на психоаналитичния подход освен Фройд са разгледани още само идеите на Роланд Феарбърн и Ернст Крис, като частично са споменати и цитирани Хана Сигал и Питър Фулър. Функ не представя двама от най-значимите автори на британската психоаналитична естетика, а именно Антон Еренцвайг и Ричард Уолхайм. Липсва представяне на аналитичната и архетипната психология на изкуството, свързани с имената на Карл Густав Юнг, Джоузеф Хендерсон и Джеймс Хилман. От юнгианската психология на изкуството Функ разглежда обстоятелствено само творчеството на Ерик Нойман

Също така независимо че акцентира върху творчеството на американския психолог Роло Мей, Функ не представя хуманистичната и трансперсоналната психология на изкуството. Най-голямата празнина в изследването е свързана с това, че Функ изобщо не споменава и не разглежда нито един социалнопсихологически подход към изкуството. Отсъствието на еволюционната психология на изкуството и на невронаучната психология на изкуството може обективно да се обясни с факта, че тези два най-нови психологически подхода към изкуството се формират и развиват в края на 20-ти и началото на 21-ви век. Тяхното влияние през последните години е свързано с бурното развитие на модерната еволюционна теория и съвременната невронаука, които разкриват напълно нови и неизследвани до този момент аспекти, свързани с психологията на изкуството.


[1] Smit, N. Current Systems in Psychology. Belmont, CA: Wadsworth Thomson Learning, 2001.

[2] От друга страна съществуват психологически изследвания върху изкуството, посветени на въпроси, които изглеждат твърде общо и неопределено от гледна точка на психологията като наука. Показателен пример в това отношение е книгата на българския художник Димитър Арнаудов «Художникът и творбата. Психология на творческия процес», която е базирана не толкова върху психологически изследвания и психологическа литература, колкото върху «психолого-естетически постановки относно  специфичната дейност на художника», «материали от различни научни сфери», «мемоарно-творчески материали от майстори в областта на изкуството» и «наблюдения върху личен творчески опит». (Арнаудов, Д. Художникът и творбата. Психология на творческия процес. София: Български художник, 1981.)

[3] Funch, B. The Psychology of Art Appreciation. Copenhagen: Museum Tusculanum Press, 1997).

[4] Лев Виготски написва своя труд «Психология на изкуството» през 1925 година, но той е публикуван за първи път едва през 1965 година. (Виготский, Л. Психология искусства. Москва, 1965).

[5] Виготски предлага подход към всички изкуства, но концентрира своето внимание преди всичко върху психологията на литературното творчество. (Виготский, Л. Психология искусства. Москва, 1965).

[6] Kreitler, H., Kreitler, S. Psychology of the Arts. Dunham, N.C.: Duke University Press, 1972.

[7]  Winner, E. Invented Worlds: The Psychology of the Arts. Cambridge: Harvard University Press, 1982.

[8] Gardner, H. Art, Mind and Brain: A Cognitive Approach to Creativity. New York: Basic Books, 1982.

[9]  Parsons, M. How We Understand Art: A Cognitive Developmental Account of Aesthetic Experience. Cambridge: Cambridge University Press, 1987.

[10]  Perkins, D. The Intelligent Eye: Learning to Think by Looking at Art. SantaMonica, CA: Getty Center for Education in the Arts, 1994.

[11] Solso, R. The Psychology of Art and the Evolution of the Conscious Brain. Cambridge, MA: MIT Press, 2003.

[12] В случая става въпрос за книгите на Павел Махотка “Голото тяло: възприятие и личност” (Machotka, P. The Nude: Perception and Personality. New York: Irvington Publishers, 1979.) и “Живописта и нашият вътрешен свят. Психология на изобразяването” (Machotka, P. Painting and Our Inner World: The Psychology of Image Making. New York: Plenum Publishers, 2003).

[13] Funch, B. The Psychology of Art Appreciation. Copenhagen: Museum Tusculanum Press, 1997.

стр. 10 от 13  
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13