Списание за психология на изкуството
En
Начало
Несъзнателността на избора или влиянието на безгласния образ
Какво са емоциите?
ИДЕЕН ПРОЕКТ: ВТОРИ ФОРУМ МАЛКИ ГРАФИЧНИ ФОРМИ – СОФИЯ 2013 - ст. преподавател Валери Василев
THE IDEAS OF HANS PRINZHORN IN "ARTISTRY OF HE MENTALLY ILL"
Visual Facts Interpretation in Art Therapy Practice
Въвеждане на обучението по рисуване и неговото развитие до началото на XX век. - ст. преподавател Валери Василев
Размисли върху симетрията и повторението в художествения процес в арт-студиото - ст.преподавател Валери Василев
Рефлексията и нейната операционализация в изкуството
Институцията на неоавангарда, краят на изкуството и новите постпсихологически реторики
Психологически подходи в изкуствознанието
Редакционна колегия
Контакти

Психологически подходи в изкуствознанието

Петър Цанев

стр. 3 от 13  
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13

Психологическата естетика

През 1871 година Густав Фехнер публикува изследване със заглавие “За една експериментална естетика”.[1] Този момент е исторически, защото за първи път психологията пресича пътя на естетиката като предлага да бъде поставено началото на нова експериментална методология в изследването на изкуството. Пет години по-късно Фехнер написва своята прочута книга “Въведение в естетиката”[2], в която критикува нормативната система на немската идеалистична естетика. Той определя традиционната философска естетика като “колос върху глинени крака” и прокламира своята идея за “естетика отдолу нагоре”, която да бъде базирана върху емпирична и индуктивна основа.

Междувременно през 1874 година, а именно в периода между публикуването на двата текста на Фехнер, посветени на естетиката, излиза от печат книгата на Вилхелм Вунд “Основи на физиологичната психология”, която представлява първия учебник по експериментална психология.[3] През 1879 година е основана психологическата лаборатория на Вунд в Лайпциг – факт, който историците на науката приемат за официално обособяване на психологията като самостоятелна наука и институционално начало на научната психология.

Десет години след институционалното отделяне на философията и психологията през 1889 година ръководител на катедрата по Систематична философия в Мюнхенския университет за пръв път става учен, който приема психологията за емпирична наука, а именно Карл Штумпф (1848-1936).[4]

Пет години по-късно през 1894 година постът, заеман от Штумпф, е приет от професора по философия Теодор Липс (1851-1914), който разглежда психологията като фундаментална част от философията на познанието и защитава идеята, че философията постепенно ще бъде заместена от психологията като наука за съзнанието. В своята “Естетика: психология на прекрасното и изкуството”, публикувана през 1903 година, Липс заявява, че естетиката трябва да се развива като “психологическа дисциплина”.[5]

Така в самото начало на 20 век психологическата парадигма предявява претенции за доминиращ подход в полето на естетиката. Според австрийският психолог Кристиян Алеш за няколко години по време на първата декада на 20 век тази доминираща позиция става факт, след което естетиката се обръща към философията и свързаните с изкуството дисциплини.[6]

Алеш изтъква две основни причини, които според него предопределят съдбата на психологическата естетика. Първата причина е свързана с институционализацията на самата естетиката. Тази институционализация започва през 1906 година с издаване на “Списание за естетика и обща наука за изкуството” и създаване на научна организация, която провежда първия “Конгрес по естетика и обща наука за изкуството” в Берлин през 1913 година.[7] Основната фигура, която инициира издаването на списанието и създаването на научната организация, е немският философ Макс Десоар, който е критик на психологическата естетика и подкрепя историческите и формални подходи към изкуството и естетическата проблематика.

Според Алеш втората причина, която предопределя съдбата на психологическата естетика, е свързана с развитието на експерименталната психология, която постепенно загубва интерес към изследване на сложни и комплексни естетически стимули. Идеята за развитие на психологическата естетика като една обща глобална дисциплина е заменена от развитието на отделни дисциплини като психология на изкуството и музикална психология.

След първите глобални и метафизични теории, характерни за края на 19 век, постепенно психологическата естетика се превръща в емпирична дисциплина в контекста на експерименталната психология, която през първата половина на 20 век е доминирана от идеите на бихевиоризма. Според американския психолог Колин Мартиндейл срещата на експерименталната естетика с бихевиоризма представлява катастрофална ера за психологическите изследвания на изкуството (Martindale, 2007).[8] През втората половина на 20 век развитието на психологическата естетика е свързано основно с психоаналитичните теории за изкуството и ранните когнитивни изследвания. Постепенно в полето на експерименталната естетика към края на 20 век се налага пълно доминиране на когнитивните подходи. Мартиндейл твърди, че началото на 21 век показва много ясна и категорична тенденция за ориентиране на експерименталната естетика по посока на изследвания, базирани върху еволюционната психология и когнитивната невронаука.

По инициатива на канадския психолог Даниел Берлайн през 1965 година е основана Международна асоциация по емпирична естетика (IAEA),[9] която включва главно психолози, антрополози и философи, склонни към по-глобални тези за културата и изкуството. Характерно за дейността на тази организация, както и на учените, които членуват в нея, е, че техните изследвания се развиват паралелно и изцяло извън научната сфера на изкуствознанието.

Няма съмнение, че през втората половина на 20 век става много трудно и дори абсурдно с категориите на универсалното да бъдат наблюдавани и интерпретирани динамичните процеси, които се случват в една толкова разнородна и силно специализирана професионална област каквато е съвременното изкуство. Именно развитието на изкуството и необходимостта от неговото адекватно интерпретиране предопределят ниския статус на психологическата естетика в сферата на изкуствознанието през целия 20 век.[10]


[1] Fechner, G. Zur experimentalen Aesthetik. Leipzig: Hirzel, 1871.

[2] Fechner, G. Vorschule der Aesthetic. Leipzig: Breitkopf und Hartel, 1876.

[3] Wundt, W. Grundruge der physiogischen Psychologie. Leipzig: Wilhelm Engelmann, 1874.

[4] Карл Штумпф става известен със своите изследвания върху феномените на музикалното възприятие. Неговият труд с название “Психология на тона”, който е публикуван в два тома съответно през 1883 и 1890 година (Stumpf, C. Tonpsychologie, Leipzig, 1883/1890), разглежда възприемането на акустичните стимули като феноменологична цялост, а не като сбор от отделни усещания. Штумпф става един от първите изследователи в областта на музикалната психология, а неговите възгледи го превръщат в предшественик на гещалтпсихологията, която ще бъде развита по-късно именно от неговите ученици в Берлинския университет Волхганг Кьолер, Курт Кофка и Макс Вертхаймер. 

[5] Lipps, T. Aesthetic: Psychologie des Schonen und der Kunst. Hamburg: Leopold Voss, 1903.

[6] Обстоятелствена информация, свързана с историческото възникване и по-късните трансформации на психологическата естетика съдържат книгите на Кристиян Алеш “История на психологическата естетика”, 1978 и “Въведение в психологическата естетика”, 2006; (Allesch, C. Geschichte der psychologischen Aesthetic. Gottingen: Hogrefe, 1987; Allesch, C. Einführung in die psychologische Ästhetik. Wien: Facultas, 2006).

[7] На конгреса през 1913 година в Берлин присъстват именити немски социолози и историци на изкуството като Георг Зимел, Вилхелм Ворингер, Аби Варбург, а също и 21-годишният историк на изкуството Ервин Пановски.

[8] Martindale, Colin. Recent Trends in the Psychological Study of Aesthetics, Creativity, and the Arts, Empirical Studies of the Arts, Vol. 25, N. 2, 2007.

[9] Първият конгрес на Международната асоциация по емпирична естетика IAEA (International Association of Empirical Aesthetics) се провежда през 1965 година в Париж, а през 2008 година в Чикаго се състоя поредния световен форум на тази международна организация.

[10] Тази ситуация сякаш е на път да бъде преодоляна в самото начало на 21 век. Свидетелство за това са някои конкретни стратегии за взаимодействие с психологическата естетика през последните години от страна на световноизвестни историци на изкуството като Джон Онианс и Дейвид Фрийдберг. Виж. Onians, J. Inside the Brain: Looking for the Foundations of Art History. In: Subjectivity and the Methodology of Art History, Ed. by M. Rossholm Lagerlof, Stockholm, 2003. През 2007 година американският професор по история на изкуството от Колумбийския университет Дейвид Фрийдберг публикува съвместно с италианския  невропсихолог Виторио Джалезе научна студия, която е резултат от общата им експериментална и изследователска работа в сферата на невропсихологическите аспекти при възприемането на изкуството. Виж. Freedberg, D., Gallese, V. Motion, Emotion and Empathy in Artistic Experience. In: Trends in Cognitive Sciences, 2007. 

стр. 3 от 13  
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13