Списание за психология на изкуството
En
Начало
Несъзнателността на избора или влиянието на безгласния образ
Какво са емоциите?
ИДЕЕН ПРОЕКТ: ВТОРИ ФОРУМ МАЛКИ ГРАФИЧНИ ФОРМИ – СОФИЯ 2013 - ст. преподавател Валери Василев
THE IDEAS OF HANS PRINZHORN IN "ARTISTRY OF HE MENTALLY ILL"
Visual Facts Interpretation in Art Therapy Practice
Въвеждане на обучението по рисуване и неговото развитие до началото на XX век. - ст. преподавател Валери Василев
Размисли върху симетрията и повторението в художествения процес в арт-студиото - ст.преподавател Валери Василев
Рефлексията и нейната операционализация в изкуството
Институцията на неоавангарда, краят на изкуството и новите постпсихологически реторики
Психологически подходи в изкуствознанието
Редакционна колегия
Контакти

Рефлексията и нейната операционализация в изкуството

Румяна Панкова

стр. 2 от 3  
1 2 3

1. Пространствено разположение, рамка, граници на пластика

Рефлексивното възприятие и отражение е феномен на човешкото съзнание и като такъв то следва алгоритъма на тези процеси. Първи и основен елемент на подобни процеси е елементът на разграничаване от останалото пространство, разделянето на предмета на психологическите реакции от останалия свят. Когато става дума за рефлексия в изобразителното изкуство, това разграничаване или отделяне се осъществява чрез пространственото разположение на картината. Тя се възприема, респективно се отразява там, където художникът вижда нейното място. Погледната в друг аспект, картината няма да има аналогично въздействие  върху съзнанието на нейния зрител, както и няма да получи съответното отражение в съзнанието на нейния творец. Художникът дава общото разположение на своето творение в пространството по начин, по който той го възприема. Тази форма на общуване позволява отделянето на емоцията, чувството, вътрешното възприятие от абстрактния носител и превеждането му на езика на пространството. Не случайно разположението на образа позволява да се предаде онова, което не би могло да се предаде нито чрез вербални, нито чрез абстрактно-логически средства.

Разграничаването на обекта на изобразителното изкуство позволява да се акцентира вниманието на зрителя (било и самия творец) върху неговото произведение. Това е „входната врата”, зад която съществува темата на произведението. Психологическото съдържание на това „въведение” е концентрацията върху познанието и/или самопознанието. Без въвеждането на подобен елемент, произведението се подлага на „риск” да се слее с околната действителност, да се загуби в разнообразието от въздействия, които се възприемат от индивида.

Фонът, независимо от неговото конкретно изражение, предоставя възможността да се намали влиянието на точността на отразеното. Картината, за разлика от друга образна информация (снимки, филми, графика), поражда не толкова „фактологичност” на възприеманото, колкото предаването на различни чувства.

Въвеждането на фона като основа на изображението позволява на твореца да осъществи и постоянен анализ на собствената творба, да я ситуира в различна среда, да я адаптира към отделни настроения и контекст. Ако се съобразим с цитираното по-горе определение за рефлексия, чрез картината става възможно рефлексивното възприятие на обекта на творчеството.

стр. 2 от 3  
1 2 3