Списание за психология на изкуството
En
Начало
Несъзнателността на избора или влиянието на безгласния образ
Какво са емоциите?
ИДЕЕН ПРОЕКТ: ВТОРИ ФОРУМ МАЛКИ ГРАФИЧНИ ФОРМИ – СОФИЯ 2013 - ст. преподавател Валери Василев
THE IDEAS OF HANS PRINZHORN IN "ARTISTRY OF HE MENTALLY ILL"
Visual Facts Interpretation in Art Therapy Practice
Въвеждане на обучението по рисуване и неговото развитие до началото на XX век. - ст. преподавател Валери Василев
Размисли върху симетрията и повторението в художествения процес в арт-студиото - ст.преподавател Валери Василев
Рефлексията и нейната операционализация в изкуството
Институцията на неоавангарда, краят на изкуството и новите постпсихологически реторики
Психологически подходи в изкуствознанието
Редакционна колегия
Контакти

Рефлексията и нейната операционализация в изкуството

Румяна Панкова

стр. 3 от 3  
1 2 3

2. Образ

Безспорно е значението на фона за постигането на въздействие върху зрителя, но то е единствено „въведението” в онова, което творецът иска да каже на своя зрител или на себе си. Основното информационно съдържание, както и основа на рефлексията в изобразителното изкуство остава образът.

Дейността на индивида може да бъде творческа, ако тя е резултат от рефлексията, по-специално от рефлексивния „преход”, преноса през определено пространство. Това „друго” пространство е различно от обективната реалност. Тя е интелектуалната конструкция на твореца. Като творческа може да бъде определена онази дейност и онзи индивид, в които рефлексията е осъществена в пространството на чистото мислене. Тя „вижда” основата на някаква предметно-практическа дейност, след което реализира нейната същност в друг тип предметно-практическа дейност, която на пръв поглед няма нищо общо с първата дейност или факт. Наред с тези обстоятелства тя е реализация на една и съща субстанция – заложената в творчеството идея. При тази операционализация на рефлекторния процес неминуемо възниква „изкушението” рефлексията да бъде пряко свързана с процеса на сублимация, известен от класическата психоанализа. Съществува разлика между сублимацията и рефлексията. Тази разлика е свързана с процеса на осъзнаването на дейността, на трансформацията, която намира място при рефлексията. За разлика от нея, процеса на сублимация е подсъзнателен или безсъзнателен. Той не е съзнателно пречупен през интелекта на твореца и затова този процес не е в състояние да бъде носител на творчески потенциал по отношение на качеството си – продуктивност.

Художникът осъществява този преход на показване на събитието или идеята именно чрез виждането си, отразено в картината и изразено чрез конкретния образ. Тук рефлексията се проявява в най-ярката си форма. Образът в отделните творби на изобразителното изкуство е толкова разнообразен, колкото и броя на произведенията. Тези образи, обаче, са обединени от едно – съзнателното „преработване” на външни факти, изразени по специфичен начин в картината. Преобразуването не е затворено в съзнанието на твореца. То е споделено със зрителя чрез съответното произведение. Индивидуалното, специфичното във всяка картина е „покана” към зрителя да сподели мнението на твореца, неговото виждане на факти или събития. Наред с това, целта на образа е не само да „информира” зрителя, а по-скоро неговата основна задача е да разкрие емоционалното състояние на твореца, да сподели психологическия континиум със зрителя.

Представянето на собствената гледна точка, преобразувана чрез съзнанието на художника представлява практическа реализация на процеса на рефлексия в изобразителното изкуство. Образът в картината представлява психологическа субстанция, която може да бъде наречена „споделено възприятие”. На пръв поглед е възможно да възникне впечатление за противоречие между двете понятия – „възприятие” и „споделяне”. Възприятието винаги е индивидуално - то характеризира психологическото състояние на конкретна личност в даден момент от време. Комуникацията, от друга страна, винаги предполага съобразяване с впечатлението, което има другата страна. При изобразителното изкуство такова противоречие липсва. Тук възприятието е опосредено чрез образа, който  е носител преди всичко на белезите на разбирането на твореца. Чрез образът той споделя със зрителя това свое чувство.

От психологическа гледна точка изобразителното изкуство създава максимални възможности за подобно „споделено възприятие”. Ако направим сравнение със словото, то „изразните средства” на изобразителното изкуство са значително по-богати. Играта на цветовете, разположението на образа, светлосенките са този механизъм, чрез който се предават нюансите на възприятието на твореца. То се споделя със зрителя по начин, който е крайно индивидуален и зависи от субекта, но заедно с това е споделен дотолкова, доколкото изобразителното изкуство е постоянен носител на създадения образ.

Рефлексията, като основа на изграждането на механизми на творческият процес

Формите на рефлексията са свързани не само и единствено с възприемането на нови обекти от заобикалящата действителност. Тя има и още една изключително важна функция – създаване на нагласи в художника за изграждането на алгоритми на художествено-творческия процес. Важността на този аспект на рефлексията се определя от обстоятелството, че не е възможно осъществяване на „алгоритмизирането” на творчеството, без това да бъде вътрешно осъзнато от самия художник.

Творчеството не може да бъде механично възпроизвеждан процес. То следва да бъде свързано с вътрешния свят на художника, като заедно с това отразява неговото субективно отношение към предмета на творчеството. Както е известно, всеки творец създава не само уникални образци на изкуството, а създава собствена форма на вътрешна организация на творческия процес, която е също така индивидуална, както и самия продукт на творчеството. За да се реализира такава вътрешна форма на организация е необходимо предметът, обектът, конкретните цели и задачи на творческия процес да бъдат осъзнати от твореца. Имайки пред вид определението за рефлексия, следва да е налице рефлексивен акт по отношение на творческия процес.

От гледна точка на творческия процес рефлексията изпълнява и още една изключително важна функция. Тя се основава на друг съществен признак на творчеството - на неговата стабилност и разпространеност във времето. Ако творческият акт е едномоментен, то той се проявява в мигновено просветление, в „инсайт”. Този феномен не може да бъде поставян в основата на творческия процес при изобразителното изкуство, тъй като същият по своята природа изисква достатъчно продължително време. То е необходимо именно за осъществяването на рефлексивните процеси на творческото възприятие[1]. Художникът не е в състояние незабавно да види същността на даден обект или явление, тъй като той не просто фиксира, а се стреми да ги отрази по свой уникален и специфичен начин. В този случай може да се говори за рефлексията като основа на изграждането на самотен стил на художника. Именно тя отличава „преследването на новото и необичайното” от действително стойностния нов подход на твореца. Това е особено видно при изобразителното изкуство, където отсъстват критериите за „качество” на новите стилове, такива, каквито могат да бъдат при научното или техническото творчество.

Освен общи измерения, рефлексията в изобразителното изкуство има и чисто приложно измерение. При въвеждането на нови подходи, свързани с развитието на креативността, от особено важно значение е съзнателното им пречупване през вътрешната „призма” на твореца. Това е не просто заинтересоваността на конкретния индивид от възприемането на нов „технически” похват, а осъзнаването на необходимостта от прилагане на нови методи за самореализация чрез осъществяване на творческия подход.


[1] Ниренберг Д., Исскуство творческого мышления, Минск, 1996 г.

стр. 3 от 3  
1 2 3