Резюме: По отношение на авторското право пред съвременния художник стоят две възможности. Едната възможност предполага съобразяване със съществуващите правила в областта на авторското право и техните универсални регулиращи функции, а втората се отнася до изработване на уникална собствена стратегия, която превръща авторското право в специфична творческа територия. Втората възможност разкрива широк спектър от стратегии, които интерпретират мястото на художника и неговото творчество в съвременния свят по нов начин. Въпросът е докъде могат да се разпростират правата на даден автор върху неговото авторство и дали е възможно да бъде прекратено самото авторство. Законът за авторското право, който е сходен в повечето страни по света, в това отношение е повече обърнат към това да защитава авторството на самите творби, а не самото авторство като формална категория. По този начин авторството става неотменимо като част от акта на създаването на произведението. Всички актове на отказване от авторството могат да бъдат разглеждани единствено в контекста на автентичността и доказването на първоначалния акт на създаване на произведението. В този смисъл преустановяването на авторството като еднопосочно решение и окончателен акт от страна на твореца е невъзможно. Тези действия от страна на автора имат изцяло вторично значение и не могат да бъдат приети като акт за едностранно прекратяване на авторството.
Ключови думи: автор и авторство, авторско право, собственост върху авторското право, отказване от авторство, прекратяване на авторството
Василка Цанева, докторант в катедра "Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини", Национална художествена академия, София.
Изтеглете Авторското право на художника като творческа стратегия и музеен експонат