Резюме: Творчеството на българския художник Петер Цанев може да се разглежда като системно и последователно представяне на несъществуващи произведения на изкуството. За Петер Цанев най-важни са различните начини, които могат да покажат несъществуването на изкуството. Изкуството става абсолютно, когато успее да включи своето отрицание в себе си и става още по-интензивно, когато успее да премине отвъд границите на своето съществуване. Несъществуващите творби не могат да бъдат пряко наблюдавани, но те взаимодействат с реалността на изкуството и влияят върху нашето разбиране за изкуството. Несъществуващите произведения на Петер Цанев са представени чрез илюзорната фигура на зрителя, визуалните метафори на липсващи обекти или изтритите траектории на художествени концепции. Статията разглежда сложните психологически и правни проблеми, повдигнати от художественото представяне на несъществуващи произведения на изкуството.
Ключови думи: авторско право, съвременно изкуство, несъществуващи произведения на изкуството, Петер Цанев, теоретичен пърформанс, художествени понятия и правна собственост, интелектуална собственост и патентно право.
Василка Цанева, докторант в катедра „Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини“, Национална художествена академия, София.
Изтеглете Психологически и правни измерения на несъществуващи произведения на изкуството